Пропускане към основното съдържание

Публикации

Последните българи - Делиян Маринов

Когато, преди няколко дни, при мен пристигнаха „Последните българи“, първото нещо, което ме трогна до сълзи, беше посвещението на ДелиянМаринов. Думите му разкриваха онази способност, присъща единствено на добрите автори : да виждат и разчитат характерите на хората, без дори да ги познават.


По стар, детски навик, погледът ми се прехвърли на последната страница.
„Читателю, скитал ли си по родните земи?... … Бил ли си из пустеещите села на Балканите и Родопите? Виждал ли си порутените къщи и сринатите до земята плевни? …“
Това беше моментът, в който книгата се сви в скута ми, а умът ми започна да пропада в онези носталгични селения, които хората наричат „спомени“.
И си спомних…
… за деня, в който слязох от вечерния влак, най-после уморено „акостирал“ на гарата в родния ми град, и видях възрастния дядо да продава мед. Сам, треперещ, изнемогващ. Усещах на плещите си умората му. Денят, натежал от мрачни мисли за залязващото слънце на живота му, гаснеше. Той ми сподели, че продава мед, за да …
Скорошни публикации

Пътуване в мрака ... 7 завладяващи криминални романа

    1. "Пътуване в мрака“ и „Ловец на мозъци“ - Джон Дъглас и Марк Олшейкър
Ако искате да разберете какво се случва в главите на серийните убийци, книгите „Пътуване в мрака“ и „Ловец на мозъци“, са точно за вас.
Джон Дъглас е водещ експерт по психологически профили на криминално проявени лица и книгите му разглеждат реални случаи, разследвани от ФБР. Като основоположник на изследванията, изучаващите мотивацията и подтиците на серийните убийци, той взима активно участие в залавянето на Тед Бънди, Джон Хинкли и Чарлс Менсън - едни от най-зловещите престъпници в САЩ.
Авторът ни помага да видим през очите както на убиеца, така и на жертвата. Какво са изпитвали преди, по време и след убийството. Защо престъпникът често се връща на местопрестъплението? Как набелязва жертвите си? Възможно ли е тялото да ни насочи към извършителя и как се създава профил на база извършеното престъпление?
За да бъдеш добър агент, трябва да умееш да влизаш в главата на всеки от участниците в престъплението. Д…

17 есета против този свят - Николай Петев

17 есета, родени с викове. Дълбоко скрити, дълго премълчавани и накрая намерили утеха върху белия лист. Понякога трябва да покажеш несъвършената половина от съществуването, за да призовеш читателят да потърси съвършената такава, и заедно – помагайки си, позовавайки се на душите си, да сътворите цялост.

Усещам всяка дума като откровение. Като дълбоко пазена тайна, която с времето е прераснала в прозрение. А прозрението, добре обмисленото, развито и овладяно, се превръща в познание. И ето го – познанието за света, който населяваме. Познанието на един човек, избрал да разкаже…

Отделете 30 минути за тези 17 есета. 72 страници любов към света. Нищо, че името крещи „против“. Душата, скрита зад мастилото, шепне друго…


1. Многоточието…

„В строго протоколните си облекла лястовиците пишат нещо по небето. Толкова години… Не се държат важно, но е сигурно нещо много важно – щом толкова столетия упорито, неотклонно ни пишат и после се спускат от висинето към нас, за да ни попитат дали сме го п…

A perfect book!

6 признака, че книгата, която четете, ще остане в сърцето ви завинаги

Sometimes I forget myself in a book. And when I have to stop reading it takes me a minute to remember where I am.  Or who I am!

      1. Книгата винаги е на един поглед разстояние. Въпрос на усещане. На допир. Имате нужда да държите книгата в ръцете си непрекъснато, дори и в конкретния момент да не я четете. Докосването до нея ви носи наслада и известна доза облекчение. Тя е там. Чака своето време. Стои кротко на нощното шкафче. Оставяте я до себе си, когато заспивате и първата мисъл призори е да прочетете няколко страници от нея със сутрешното кафе. Носите я в чантата си и се радвате, когато транспорта закъснява, защото това ви дава повече време с нея.

A book a day keep reality away!



2. Вълнувате се от живота и проблемите на героите повече от колкото от своите собствени Вашият живот бива изтласкан в периферията на съзнанието. Сърцето ви е между страниците. Когато не четете, блуждаете! Чувствате се като насилствено откъс…

Красотата на съ(твор)ението (я) има. Стига да погледнеш "Над дъгата 2" !

Въ(обра)жение(з)  (Твор)чество(я) Любов към изкуството  От(даденост) на каузата … Сътворявам – давам част от душата си.
Giving to you ! To all of you 




Образ в картина. Слово, облечено в рисунък. Съ(чета)ние на писателското творчество с художественото.  
„Над дъгата 2“ носи в себе си носталгията по отминалото. Радва, отрасналите с нея. Хората, черпили красотата на словото й. „Дъга“ е история!  Едновременно с това - поглед  към бъдещето. Отпечатък, снимка, гадание.
„Над дъгата 2“ е изкуство! Подарък от творците, дали живот на предишните издания на списанието. 






Патент 64246Сотир Гелев – Стяга ли ти маската?
„Изобщо не знам за какъв дявол трябва да я нося, но всички го правят. Смята се за неприлично да се появиш на обществено място без маска.“
„Защо ми трябваше да се забърквам в това? Явно скучая повече отколкото  предполагам“– търсенето на приключение, което да ни извади от скучната и обезсърчаваща реалност, ни кара да се впускаме в непонятни, понякога дори опасни начинания. Разбира се, винаги с…